Нородом Сианук: кралят, който снимаше филми и пишеше музика

Когато Нородом Сианук се ражда на 31 октомври 1922 г. в Пномпен, Камбоджа все още е част от френския Индокитай. Деветнадесет години по-късно същият младеж е поставен на трона от френската колониална власт, която го смята за политически удобен. Той обаче се оказва много повече от символична фигура.

Сианук е син на принц Нородом Сурамарит и принцеса Сисоват Косамак, а по майчина линия е внук на крал Сисоват Монивонг. Получава образование в Пномпен и Сайгон, а по-късно учи във военно училище в Сомюр, Франция. Коронясан е през октомври 1941 г., когато е едва на 18 години.

Кралят, който принуждава Франция да отстъпи

Първоначалният избор на французите се превръща в политическа изненада. В началото на 50-те години Сианук започва кампания за пълната независимост на Камбоджа. Пътува, търси международна подкрепа и дори напуска страната, за да увеличи натиска върху Париж.

Кампанията му завършва с успех. Камбоджа обявява независимост от Франция на 9 ноември 1953 г. Две години по-късно Сианук абдикира в полза на баща си, защото конституционните ограничения не му позволяват да участва активно в политиката като монарх. След това той оглавява собствено политическо движение и на практика запазва водещата си роля в държавата.

Според „Гинес“ Сианук е съвременният монарх, заемал най-много различни държавни длъжности. В продължение на десетилетия той е крал, премиер, държавен глава, регент, ръководител на правителство в изгнание и президент на политически организации.

Преврат, изгнание и опасни съюзи

През март 1970 г. Сианук е свален при преврат, извършен от генерал Лон Нол. От Пекин той организира съпротива срещу новото управление и се съюзява с Червените кхмери – решение, което по-късно ще се превърне в една от най-спорните страници в биографията му.

След падането на Пномпен през април 1975 г. Сианук за кратко е формален държавен глава на Демократична Кампучия, но скоро е отстранен и поставен под домашен арест. По време на режима на Пол Пот петима от децата му и 14 негови внуци загиват или изчезват.

В интервю, цитирано от „Вашингтон пост“, Сианук казва: „Не видях убийствата, но видях принудителния труд на народа си.“

Крал и извън двореца

Политиката не е единствената сцена, на която Сианук се изявява. Той пише сценарии, режисира и продуцира филми. Сред заглавията му са „Апсара“, „Омагьосаната гора“, „Малкият принц“ и „Сенки над Ангкор“. Филмът „Малкият принц“ получава наградата „Златна апсара“ на международния кинофестивал в Пномпен през 1968 г.

Сианук е и композитор. Пише песни и музика за оркестър, включително „Моника“ и „Пномпен“, а в някои записи изпълнява собствените си композиции. Така той се превръща в необичаен културен символ на Камбоджа – монарх, който не само покровителства изкуството, но и лично участва в него.

След споразуменията за мир и изборите под егидата на ООН през 1993 г. монархията е възстановена, а Сианук отново става крал. През 2004 г. той абдикира за втори път, този път в полза на сина си Нородом Сиамони. Умира в Пекин на 15 октомври 2012 г., оставяйки зад себе си биография, в която се преплитат независимостта на Камбоджа, войната, изгнанието, семейната трагедия и киното.

Източници: washingtonpost.com, cbsnews.com, latimes.com